Първо- лек увод по темата....
Тези дни, да не кажа месеци, имам чувство, че всички възможни нещастия се изсипват върху бедната ми глава! :(
Ето, преди 2 дни претърпях и операция, лека, лека, ама докато не излязат резултатите ми от биопсията.....Лежа си болна вкъщи и имам нужда от здраво приятелско рамо! А връзката ми цикли- любимият ми е все по-зает, работи все по до късно, виждам го все по-рядко....Звъни ми няколко пъти дневно да пита как съм, вечер ми пожелава лека нощ по телефона и толкова...Тъй като сега имам много време да си лежа и мисля, да си лежа и да се самосъжалявам, и така нанатъка, та  се замислих  /за кой ли път/ какво точно му е нужно на един човек / в случая аз/ в любовта, за да е  напълно щастлив!?
И се чудех срещала ли съм изобщо онзи най-специален мъж, или може би всеки един е бил по малко специален и нищо повече...
Та, по същество:
Още на 13 се влюбих в едно момче от по-горния клас! Рус, синеок- истински ангел! Наблюдавах го скришом от прозореца как играе мач! : ) Тогава незнаех  защо не проявява кой знае какъв интерес към мен, но сега си давам сметка, че може би е бил прекалено малък, момчетата по-късно съзряват за тези неща...Е, закачахме се известно време, седяхме с часове да си говорим на стълбите в нашия блок и аз се чувствах божествено! А може би точно това е била любовта ни!? Така и никога не ме целуна, но пък си останахме големи дружки в продължение на дълги години!
Междувременно- вече съм на 15! Голяма! : ))) О-хооо, и кой мислите, че ме хареса!? Разбира се- секс символът на квартала! : ))) Тоест- момче-футболистче на 18, завършващо спортното училище! Родителите му работили в Либия и той важен, важен....Е, аз не бях от чакащите на опашка за него, ама се поласках от вниманието и- хоп, станахме гаджета! Тогава /пък и сега/ си представях любовта като нещо възвишено и безкрайно красиво, което ща накара цялото ми същество да грее...Да, ама- не! Аз очаквах красиви думи, романтични разходки и знам ли и аз какво.../каква душичка!/, пък той искаше да ми бърка под полата! Е, по онова време не правехме така на 15 и аз веднага го отрязох! Мъчихме се няколко месеца, в които той ме побърка с ревност и простотии. Не разбирах защо трябва да търпя това /ееех, по-умна от сега съм била на 15!!!!/ и го зарязох!
Не мога да пропусна и момчето, в което се влюбих още на първия учебен ден в гимназията! Харесвах го цели 3 години и когато той най-накрая ми обърна внимание и започнахме да излизаме, на мен меракът моментално ми се изпари! Ако щете вярвайте- още е влюбен в мен! Както се казва- единствената вечна любов е несподелената!
На 18! Моята първа истинска любов! Продължи почти 9 години! Той беше по-млад от мен..Заедно порастнахме, заедно съзряхме, преживяхме толкова много неща заедно...Най-хубавите и най-жестоки неща съм видяла от този мъж...Събирахме се, разделяхме се, той ми изневери. Междувременно и аз го бях заменила временно с друг.....Заряза ме на 27-мия ми рожден ден! Още помня как сълзите ми капеха в чинията и ми идеше да изчезна, просто да ме няма...Всъщност мисля,  че той излезе по-зрелият в тази връзка и прецени, че няма бъдеще, но не така мислех тогава......
Реших, че ми стига толкова екшън! Рекох си: ще си намеря свястно момче и няма да се тормозя повече...Еми намерих си! Всичко си беше както си му е редът: запозна ме с техните, направи ми предложение  /в долна квартална кръчма!!!! :( /, заживяхме заедно на квартира...За 3 години не се скарахме нито веднъж, момчето ме обичаше,аз бях най-важна,  прибираше се на време, хвърляше боклука, пляскаше карти и мяташе бири с приятели и животът си вървеше! Да, ама за мен беше спрял! Дразнех се, че живеем в дупка, че стоим на студено, че не мога да си купя и един парцал от 15 лева, че той е инертен и страхлив...Отлагах сватбата, отлагах я, отлагах...и накрая се реших- казах край! Много ми беше грозна постъпката, знам че съм го наранила ужасно, ама не можех......Боже, отдъхнах си след това! Истината е, че просто не съм го обичала.....Всъщност, предполагам, че съм го обичала по някакъв начин...Знам ли...
Наслаждавайки се на свободата си, почти веднага след тази раздяла, срещнах в нет-а сегашната ми половинка! Всъщност го познавам служебно от години...Когато го видях за първи път си помислих, че няма по-хубав мъж от този! : ) Всичко стана толкова бързо....не, никога и не съм вярвала, че бих могла да имам връзка с този мъж! Заедно сме от година, ужасно съм влюбена....Той...той може би в началото...знам ли! Стрелец е, пълна несъвместимост със сантименталната ми рибешка душа! Колкото повече се опитвам да го привлека към себе си, толкова повече май го отблъсквам....Ох, къде е ключът?!  Какво да правя, къде греша....Сигурно си мислите: така ти се полага! Ох, Бог ми е свидетел, че никога не съм искала друго освен да дам и да получа любов, но защо е толкова трудно това да стане едновременно и с един и същ партньор!? Тъпо ми е...Може би просто не ме обича вече, както аз не обичах предишния си партньор?!
Мечтая си това да е моята истинска Душа-половинка! И списъкът с "моите мъже" да си остане до тук, това да е моята любов!

Здраве и любов , туй си желаеш , нали ! Нека да е така !

ама тази история се повтаря безброй пъти с милиони жени, и все не могат да си научат урока.
докато са млади и хубави, кварталните секс-символи се натискат да ги обарват и те летят на седмото небе, че са толкова желани. след това сменят двама-трима мъже, ама този бил такъв, онзи онакъв, все не могат да си харесат и сменят пак. хубаво, но трийсетака наближава. в един момент усещаш, че мъжа, цитирам, "Колкото повече се опитвам да го привлека към себе си, толкова повече май го отблъсквам" - ми да не е луд човека да се обвързва, като идва следващата смяна от такива като теб, но с 10 години по-млади.
карай така още с двама-трима, докато станеш като в "сексът и градът" - лелка, ама с лъскави мъже, дето ще те заведат в париж накрая. ха да видим в живота ще стане ли като във филмите.
П.С. а за здравето най-искрено ти желая резултата да е положителен.

Брех, че сте зли! Вместо да вдъхнете малко кураж на момичето, сте седнали да я съдите. Заради нейните колко? 3-4 мъже. :) Добре, че аз не съм седнала да пиша за моите, но така или иначе не ги помня.
Ама то е така, ако една жена в търсене на любовта преспи с повече от двама, тя е курва, нали? Тя е тъпата, тя е тази с големите критерии.. Майната ви, тесногръди нещастници!
Има една дефиниция за грешница, може да да я знаете - това е жана, която в търсене на своя мъж, попада винаги на неподходящите. Талант си е. За себе си знам, че съм много добра в това.
alimania, пожелавам ти да си здрава. И дано намериш своя човек. Аз моя съм се отказала да го търся.

Аз съм Стрелец, приятеля ми е Риби... :) обратната комбинация, но пак същата. Никога не се замисляй чак толкова за миналото, то се е случило и за момента си е боли правилно. Толкоз. Не вярвай на глупостите по Хороскопите, че тези две зодии са напълно несъвместими! Не е вярно! Просто ако го обичаш не бъди прекалено настоятелна... просто ислизайте... ходете някъде... двамата :) ако и той си те харесва то ще си проличи скоро.. ако не - е, не е ТОЙ... :) успех

...мъжете ще ме плюят, жените ще ме разбират....Е, нали затова сме толкова различни!
Stone, ти ще си вземеш ли жена, която не обичаш, само за да не останеш сам?! Не хвърча в облаците и не си въобразявам нищо...Между другото- фенка съм на твоите постинги!

колко си влюбена...
дано, дано това е последната ти любов, пожелавам ти го от сърце

Добре дошла в клуба!
През целия си живот съм търсила само това, ЛЮБОВ! Като се почне от първото ми влюбване когато бях на 13 и се стигне до днес. Само това искам от живота, но явно Господ е решил, че не го заслужавам. Много плаках през тези години, много пъти исках да умра и всеки път си мислех, че този е истинския, принцът от приказката, с които заедно ще изживеем живота си. Явно принцове няма, не и в реалността. И аз винаги ще бъда сама, с разбито сърце, до деня в който Господ ще ме прибере и ще сложи край. Съжелявам, не трябва да говоря така, но съм толкова тъжна и уморена и вече невярвам в нищо, не и в любовта.

ами защо да не си взема. в общия план на нещата, целта ни е да предадем гените си на следващото поколение, та да не изчезнат като умрем. какво значение има обичаш ли я или не? щастието е някаква заблуда, случайност, игра на природата - като ти отпусне хипофизата малко повече допамин и серотонин, и хоп щастлив си - ама в големия план на нещата това няма никакво значение.
за рпател #8 - че нямало да си влюбена в мъжа си, щото не бил принц - ми стой си сама, пък ще се размножат хора, които отдават значение на по-важните неща в живота. твоите гени ще изчезнат.

Ех, stone, точно затова сме тъжни или поне аз. Защото мъжете като теб убиха любовта. За вас е най-важно да "предадете гените си" и нищо повече, но аз искам нещо повече от живата. Лошото е, че ти и хората като теб немогат да го разберат. А и не става дума само за мен. А и за децата. За да израстне едно дете като разумен човек, то се нуждае от много грижи и любов. Нещата не опират само до процеса на размножаването. Ако беше така, както ти казваш, тогава щяхме да сме като животните. Да се събираме само в даден период, да се размножаваме и готово. Обаче, хората сме интелигентни същества или поне се имаме за такива и затова търсим и се нуждаем от нещо повече.

Предпочитам добре познатият тип, който иска просто да ти го начука, пред такива като stone. Не, че вярвам в Бог, ама ако той вярва в мен, направо да си ме пази от нещастници, дето се размножават безсмислено.

Коментарът ти под номер 6 направо ме разби!!! Е, значи все пак до сега съм имала късмет с мъжете! : )))

добре тогава. сега сме още млади и амбициозни, вярваме че животът е пред нас и ще постигнем нещо в него. ще си говорим пак обаче, когато той е към края си. задгробен живот няма, така че равносметката е не бил ли си щастлив (много субективно понятие и без никакъв смисъл в големия план на нещата), а оставил ли си нещо след себе си? а единственото, което можеш да оставиш, е поколение с твоето ДНК. вие докато чакате принца, циганките с по някой мургав "принц" оставят по 5 деца. има един филм "Idiocracy", гледайте го.

@Stone, надървил си се нещо. Консумирането на ефересцентни таблетки витамин C разтворени в 11 градуса чешмяна вода помага. Не всичко в този живот се свежда до размяна на телесни течности и гени, вярно е има пари и вагини, но и това не е всичко.
Жените и мъжете комуникират на различни езици и доста често остават неразбрани. Емоционалния свят на жената остава неразбран, както и строгия логичен и подреден свят на мъжа.
Така че слушайте внимателно какво се опитват да ви кажат отсреща!!!

Спокич мила, не си само ти. Ша дойде пича с каляската, бъди щаслива и си свиркай.